Как да организираме времето си оптимално

clock hands being pushed back by a business man

Оптимизацията на времето е един от най-големите проблеми на днешния работещ човек. 24-те часа в денонощието често се оказват недостатъчни, за да ни стигнат за всичко, но съществуват начини за по-добра организация на времето, задълженията и целите, които си поставяме, която може да ни помогне да се избавим от чувството, че времето не ни стига за нищо.

В специализираната литература тези стратегии са обединени под общото име организация на времето (time management) и представляват процес на планиране и управляване на съзнателен контрол върху количеството време, отеделено за дадена задача, с цел да се увеличи продуктивността и ефективността на работата. Този процес може да започне с поставянето на ясни цели за постигане, които да бъдат разпределени и подредени по приоритети. Ето няколко стартегии за подреждане:

Създайте списък с краткосрочни и дългосрочни цели като ги подреждате по хронологичен ред. Краткосрочни са например уговорките, срещите, учебните занятия (ако имате такива), които предстоят през деня или същата седмица. Дългосрочни са срещите, сроковете за изпълнение на дадена задача или ваканциите, които предстоят през идния месец. Следвайки списъка си, ще придобиете усещане за последователност и организираност, което ще ви даде самочувствието, че сами контролирате живота си, а не обратното. Ако в списъка присъстват задачи, за които не сте сигурни колко точно време ще ви отнемат, е по-добре да предвидите малко повече време за тях, за да избегнете възможността те да се застъпят със следващата задача и графикът ви да се обърка. Създаването на списъци е лесен и удобен начин за организация на времето, който обаче не е подходящ и достатъчен, ако програмата ви за деня е наистина претрупана и работата ви се характеризира с често изникване на много нови задачи за изпълнение.

Следващият метод за организация се нарича ABC анализ и често се съчетава с Парето анализ. Тази техника преставлява групиране на задълженията за деня/ седмицата/ месеца в три групи – А: задължения, които са спешни и важни; B: задължения, които са важни, но не са спешни; C: задължения, които не са нито спешни, нито важни.  Отсявайки задачите по тези два критерия (време и важност), лесно може да прецените коя е с приоритет и коя изобщо не ви засяга и можете да делегирате на някой друг. Парето анализът се съчетава отлично с ABC  аланиза, тъй като той представлява идеята, че 80% от задълженията могат да бъдат вместени в 20% от времето, с което разполагате като задачите от категория А. Останалите 20% от задачите ще ви отнемат оставащите 80% от времето, тъй като те вероятно са по-трудоемки, но не са спешни като задачите от категория В.

Последната стратегия за организация на времето е Методът на Айзенхауер. Смята се, че американският президент, е използвал тази стартегия, за да пресява важните от маловажните си задължения. Тя е подобна на ABC  анализа, но структурата е по-различна. Задачите се групират в 4 категории, които визуално се представят като 4-те квадранта на координатната система или 4-те квадратчета в един голям квадрат. Първият квадрант е за задачите, които са важни и спешни, например кризи и проблеми (плачещо бебе, пожар, приемането на обаждане). Те се извършват веднага и лично от вас. Вторият е за важните, но не спешни задачи, непример времето, което отделяме за връзките си, почивката или планирането ( да се обадите на приятел или член на семейството, време за спорт и ли четене). Третият квадрант е за задачите, които са спешни, но не са от пряко значение за вас, например срещи, на които може да не присъствате, запазване на полет за бизнес пътуване, насрочване на интервюта. Тези задачи могат да бъдат делегирани на някой друг. Последният квадрант е отделен за маловажните и не спешни действия като например безцелното ровене  в интернет и приятните, но неполезни занимания като разглеждането на социалните медии. Тях можете да изключите временно от програмата си, ако графикът ви е наистина претрупан.